Информация за филм

Железният човек

Жанр: Екшън, Фантастика, Приключенски
Аудиенция: Не се препоръчва за деца под 12 годишна възраст
Озвучаване: Субтитри

Времетраене: 126 минути
Премиера: 02.05.2008 г.

В ролите: Лесли Байб, Джеф Бриджис, Гуинет Полтроу, Теренс Хауард, Робърт Дауни Мл.
Държава: САЩ
Режисьор: Джон Фавро
Сценарий: Марк Фъргюс, Мат Холоуей, Арт Маркъм, Хоук Остби

Сюжет / резюме: “Бащата” на Железният човек Стан Лий е поработил здраво с писателя Лари Лайбър и художниците Дон Хек и Джак Кърби. Първите щрихи на супергероя, който за пръв път се качва на големия екран през 2008 г., са публикувани в брой 39 на списанието “Tales of Suspense” през март на далечната 1963 г. Оттогава персонажът доста еволюира и постепенно се превръща в един от най-стойностните образи от света на “Marvel”. Първоначалната идея е типична за комиксите: милионерът Тони Старк, който прави пари от производството на ултрамодерно оръжие, променя начина си на мислене, когато си дава сметка как се използва продукцията на неговите фабрики и прилага последното си изобретение за създаването на непобедима броня, с помощта на която се превръща в герой, който спасява света... Публична тайна е, че за прототип на образа на Тони Старк е послужил медийния магнат Хауърд Хюз. Във филма ролята се изпълнява от Робърт Дауни-син, който освен чудесен актьор е и много добър избор, предвид личния му имидж на лошо момче. Присъствието му на екрана обаче, както и асистенцията на (сносната) Гуинет Палтроу и (малко скучноватия) Джеф Бриджис не са достатъчни, за да превърнат “Железният човек” на Джон Фавро в нещо интересно за гледане. Хапливата самоирония на Тони Старк е единственото развлечение сред добре измислените и добре възпроизведени спецефекти, които неизбежно навяват déjà vu след множеството комикс екранизации (и не само) напоследък. Филмът е предвидим до последния детайл и доста тромав както като история, така и като развитие на отношенията между персонажите. На фона на последните метаморфози на Батман и Супермен, и на драмите, които се разиграват покрай Х-мените, терзанията на Тони Старк изглеждат като излезли от шкафа с нафталина, а след “Трансформърс” гигантския железен човек ни изглежда като братовчед на Сребърния сърфист. Скука! А вече се говори за продължение. Ужас!